Наклонената кула в Пиза

четвъртък, 6 август 2009 г.

Наклонената кула в Пиза е отделно стояща камбанария на катедралата в град Пиза, Италия. Намира се на Площада на Чудесата (Пиаца дей Мираколи. Предназначена да стои вертикално, веднага след началото на строителството през 1173 тя започва да се накланя на север, заради слабата земна основа и неправилното изпълнение на фундирането. Към 2006 наклонът е около 13°. Височината на кулата е 55,86 m от терена до по-ниската страна и 56,70 m до по-високата страна. Теглото ѝ е 14 500 тона.

Великата китайска стена

Великата китайска стена е отбранително съоръжение в Северен Китай, издигнато през 3 век пр.н.е. (в по-голямата си част) върху основата на хунски окопен вал за защита на северозападните граници на империята, нееднократно достроявана. Тя прекосява страната от границата с Корея, при заставата Шанхайгуан до пустинята Гоби, при заставата Дзяюгуан и се оприличава често на дълъг дракон. Тя е едно от най-древните и добре запазени творения на човешкия дух, символ на китайската нация. Името и на китайски звучи "Чанчън" и буквално означава "Дълга защитна стена".

Колизеумът в Рим

Колизеумът в Рим е бил най-големият и най-великолепният от всички амфитеатри в Римската империя, които са наброявали над 250. В древността той бил наричан Амфитеатър на Флавиите, тъй като е построен от тази династия, поела властта година след самоубийството на Нерон (последният император от Юлиево-Клавдиевата династия).

По това време Рим се нуждаел от амфитеатър, тъй като единственият такъв, построен от Статилий Таурус през 29г.пр.н.е., бил вече прекалено малък за разрасналия се град. Управляващата класа от своя страна пък била задължена според закона и очакванията на народа да организира безплатни игри.

Когато Веспасиан взел властта със сила през 69г., той решил да спечели благосклонността на римското общество, като върнал на гражданите по-голямата част от земите, които Нерон бил завзел след опожаряването на Рим през 64г., за да издигне двореца си „Domus Aurea“, а мястото, на което се е намирало изкуственото езеро на резиденцията му определил за амфитеатър.

Изграждането на грандиозното съоръжение е започнато именно от император Веспасиан през 72г. и е завършено година след смъртта му (през 80г.) от неговия син Тит, който го открива с тържествени игри, продължили 100 дни. При управлението на Домициан (81-96), брат на Тит, по сградата са правени допълнителни промени и е изцяло завършена.

По-късно амфитеатърът е наречен Колизеум, заради намиращата се в близост до него колосална статуя на Нерон, висока 34м. В последствие Нероновият колос е реконструиран и превърнат в статуя на Сол (богът на Слънцето), като му е добавена слънчева корона.

Стоунхендж

Стоунхендж е най-известният мегалитен паметник в света — кромлех с диаметър около 100 метра. Намира се в средата на равнината Солсбъри в графство Уилтшир, Кралство Великобритания. Построен е преди около 5 000 години. Сегашните останки от Стоунхендж са само бледи сенки, сравнение с предишното му величие. Повечето камъни ги няма, защото или са затрупани под земята, или са паднали. Изграждането му има култов характер и е свързано с лятното слънцестоене Стоунхендж несъмнено, според хората , които са наблюдавали изгрева над каменните плочи,е имал древна религиозна и астрономическа функция.

Александрийският фар

сряда, 5 август 2009 г.

Александрийският фар е едно от Седемте чудеса на античния свят. Построен е около 240 пр.н.е. на остров Фарос, близо до град Александрия в Египет. Светлината, която е излъчвал, е идвала от голям огън в основата му, който благодарение на система от огледала се е отразявал навътре в морето. При земетресение през 1375 г. фарът е разрушен. Днес там се издига крепостта Каит Бей.
Фарът е представлявал кула с височина 180 метра и за времето си е бил от най-високите конструкции, създадени от човека. Архитект на Фара е Сострат Книдски. Изграждането му е отнело 5 години. Бил е построен от бели камъни и е бил изграден с трегери, а не със сводове. Имал е три етажа. Най-долу е основата, във формата на квадрат с площ 8,5 м2. Четирите му стени са били обърнати по посока на четирите посоки на света. Първият етаж е бил висок 57,7 м. Следва вторият етаж, който е бил с осмоъгълна форма, по направленията на осемте главни вятъра. Неговата височина била 27 м. На върха си Фарът е имал куполообразна част със статуята на Посейдон. Височината на третата част била 7 м.
крепостта Каит Бей

Маякът бил и крепост-наблюдателен пост на Александрия. От него можело да се види вражески флот дълго, преди да се приближи до града. Според легендите, светлината от фара, била използвана за опожаряване на вражеските кораби, което е малко вероятно, поради сравнително слабо развитата технология и оптика по онова време. За да се поддържа огъня, било нужно голямо количество дърва. Превозвани били, по спирални стълби около фара, с помощта на коне и мулета.

До преди появата на Фара, историята на архитектурата не познавала пример на техническо съоръжение, станало предмет на такава всеобща възхита.

Родоският колос

Родоският колос е бил бронзова статуя на бог на слънцето Хелиос. Намирала се е на остров Родос в Егейско море. Издигала се е на височина от 34 метра и е била най-високата статуя в древността. Статуята дело на Харес от Линдосе започната 292г. пр.н.е. и е завършена в 285г. пр.н.е..

След разпада на държавата на Александър Македонски, управлението на Родос поел Птолемей I Сотер. След неговото утвърждаване в Египет, той сключил с Родос съюз, контролиращ търговията в източното Средиземноморие. През 305 пр.н.е. синът на другият диадоха Антигон I Едноокий - Деметрий I Македонски обсадил Родос с войска от 40 000 души. Държал главния град на острова в обсада цяла година. Накрая бил принуден да отстъпи пред приближаващия флот на Птолемей.

Народът на Родос решил да продаде счупените оръдия и да построи статуя на почитания бог на слънцето Хелиос, за да се отблагодарят за застъпничеството.

Била е съборена от земетресение, но дори паднала е представлявала туристическа забележителност до 654 г., когато арабите отнасят и продават бронзовите ѝ части.

Въпреки създадената легенда, идеята, че Колосът се е намирал на някое от трите пристанища днес остава незащитена. Най-вероятно е той да е бил издигнат върху акропола, в очертанията на светилището на бог Хелиос.

Мавзолея в Халикарнас

Мавзолеят в Халикарнас е бил огромна гробница, издигната от царя на Кария Мавзол и неговата съпруга царица Артемизия. Построен е през 353 г.пр.н.е. Представлявал солиден храм, заобиколен от 36 колони в йонийски стил. Халикарнас е днешен Бодрум, (Турция). Мавзолеят e бил висок 45 метра (135 стъпки). Бил е богато украсен с релефи и скулптури, дело на четирима прочути гръцки майстори - Скопас, Леохар, Тимотей и Бриаксис. В Британския музей са изложени много фрагменти от него, като за две от статуите се предполага, че са на самите Мавзол и Артемизия.

Думата „мавзолей“ произлиза от името на Мавзол и днес се използва за обозначаване на голяма гробница до която живите имат достъп.